Тъкани

Епителна тъкан

Епителната тъкан е изградена от плътно разположени една до друга клетки - различни по големина и форма със съвсем малко количество междуклетъчно вещество.Клетките са разположени върху тънка пластинка от плътно вещество-базална мембрана,която изпълнява опорна функция.Само епителната тъкан произлиза от трите заридишни пласта.Например,епидермисът на кожата произлиза от ектодермата,епителът на стомаха и червата-от ендодермата,а този на бъбрека-от мезодермата. Различават се два основни вида епител:

• покривен и
• жлезист.

Покривен епител

Покривният епител изгражда външният слой на кожата и постила повърхността на вътрешните органи. Клетките могат да бъдат в един или няколко слоя. По форма биват:

• плоски
• кубични и
• цилиндрични.

Слоеве

Еднослоен

Във вътрешността на организма, където клетките покриват метаболитно активни органи с необходимост от пропускливи мембрани, епителните клетки са разполочени в един или няколко тънки слоя според нуждите на съответната тъкан. Еднослоен епител се наблюдава при жлези, в гломерулата на бъбреците, в капилярите, във вътрешните органи - стомах, черва, пикочен мехур, трахея и др. В червата епителът има всмукваща функция, а в бъбречните каналчета - отделителна. Дихателните пътища са покрити с ресничест (влакнест) епител. Движението на ресничките е обратно на попадналите частици (това се нарича влакнесто лигавичен ескалатор (на английски: mucocilliary escalator).

Многослоен/стратифициран

В органите, които са в непосредсвен допир с външната среда, епителът е многослоен. Броят на слоевете е от 10 до 30. Епителът на кожата, наречен епидермис е многослоен плосък вроговяващ (кератинов слой). Многослойният плосък невроговяващ изгражда лигавицата на устната кухина, хранопровода, влагалището. Основната функция на многослойният епител е защитна. Тъй като са изложени непрекъснато на физични и химични въздействия, повърхностните клетки постоянно се излющват и се подменят чред деление на клетките на възпроизводителния слой. Така се запазва целостта на епитела.

Жлезистият епител

Жлезистият епител се разделя на два вида според средата, в която секретират съответните жлези. Ако секретират в кръвта, тъканта е ендокринна, а ако секретират в извънклетъчното пространство - в специално изградени стуктури или в непосредствената среда, то тъканта се нарича екзокринна. Жлези могат да притежават и двата вида тъкан, например панкреаса: един вид клетки са екзокринни и секретират храносмилателни ензими, а друг вид ендокринни и секретират хормони.

Екзокринен епител

Жлезите с външна секреция имат отводящи каналчета,разположени са главно на повърхността на тялото(потни,масни жлези),в кухините на вътрешни органи(черен дроб),слюнчестите жлези в устната кухина.

Ендокринен епител

Вторият вид жлези,жлези с вътрешна секреция нямат отводящи каналчета и секретират направо в кръвта.В някои случаи жлезистите клетки функционират самостоятелно и се разглеждат като едноклетъчни жлези. Такива клетки има в лигавицата на хранисмилателната и дихателната система.

Съединителна тъкан

Съединителната тъкан е една от четирите вида тъкани в традиционните класификации в биологията (другите три са епителна, мускулна и нервна тъкан). Тя до голяма степен е категория на изключване, а не на точна дефиниция, но има някои характеристики, които са общи за повечето тъкани в тази категория:

• има структурна и опорна функция;
• произлиза от мезодермата (с някои изключения);
• до голяма степен се характеризира от свойствата на неживата тъкан.

Кръвта, хрущялите и костите обикновено се смятат за съединителна тъкан, но тъй като се различават толкова съществено от другите тъкани от този клас, изразът „същинска съединителна тъкан“ се използва, когато те трябва да се изключат. Има разлики и в класификацията на ембрионните съединителни тъкани. По-долу те ще бъдат смятани за трета отделна категория.

Класификация

Съединителна тъкан с опорна и механична функция.

• Уплътнена съединителна тъкан — богата е на аморфно вещество и влакнесто междуклетъчно вещество.
• Хрущялна тъкан — изгражда хрущялните връзки между костите. Основни клетки са хондроцитите и хондробластите. основно вещество на тази тъкан е белтъкът колаген.
• Костна тъкан — има защитна функция, изгражда костите.

Съединителна тъкан със свързваща, трофична и защитна функция.

• Кръв — пренася различни вещества в организма, като хормони, въглероден диоксид, кислород и др. Основен компонент на кръвта са червените кръвни телца. Освен това спомага за подържането на хомеостазата.
• Ретикуларна съединителна тъкан — това е мрежеста съединителна тъкан, изградена от ретикуларни фибрили (най-вече от колаген тип III).
• Мастна тъкан — бива бяла мастна тъкан и кафява мастна тъкан. Основната ѝ функция е енергийен запас за организмът и топлоизолация. Основните клетки на тази тъкан са адпоцити и липоцити.

Мускулна Тъкан

Мускулите са част от опорно-двигателната система на висшите животни и човека. Функцията на мускула е чрез съкращаване и удължаване на размера си да премества в пространството скелета и костите от опорно-двигателната система. Мускулът е изграден от мускулни влакна, а те от мускулни клетки, които имат свойството да увеличават обема си. Те са с прост строеж, имат само клетъчно ядро и голяма цитоплазма.

Видове мускули

Големината, формата и размера на мускула се определят от групирането на мускулните клетки във влакна. Мускулите се делят на няколко основни групи:

Според разположението в тялото

• Мускули на главата:
  • мимически;
  • дъвкателни;
• Мускули на шията - чрез тях се извършва движението на главата и шията.
• Мускули на туловището:
  • гръбни;
  • гръдни;
  • коремни;
• Мускули на крайниците:
  • на горен крайник;
  • на долен крайник;

Според действието

• Синергисти - мускули, извършващи еднакво действие, пр. сгъване, привеждане, завъртане;
• Антагонисти - мускули, извършващи противоположно действие, пр. едните сгъват, а другите разгъват;

Силата на мускула се определя не от обема му, а от броя клетки при напречно сечение на влакното. По вид мускулите се групират на двуглави, триглави и многоглави мускули. С главата на мускула, с която мускулът се прикрепя посредством сухожилия към костта, а тялото към останалата част. Броят и видът на мускулите определят подвижността на тъканите и костите. За да притежава човек добра мускулна сила, е необходимо да приема количество храна, което да компенсира енергийния разход при съкращаването и отпускането на мускулите, както и минералния състав, за да може да се поддържат клетките. Мускулните клетки изграждат една от главните тъкани в човешкото тяло - мускулната.

Мускулната тъкан е образувана от силно удължени клетки - мускулни влакна. Миофибрилата е основната функционална единица и е изградена от съкратителни белтъци — актин и миозин. Основната функция на мускулната тъкан е двигателната, която осигурява възбудимостта, проводимостта и съкратимостта.

• Възбудимост - това е свойството на клетката да премине от състояние на покой в активно състояние под действие на дразнители.
• Проводимост - способността на клетката да предава възбуждането като нервен импулс по дължината си.
• Съкратимост - способността на мускулната клетка да намалява дължината си.

Произхода на мускулната тъкан е от мезодермата.

Съществуват няколко вида мускулна тъкан:

1. Напречнонабраздена мускулна тъкан - има дълги многоядрени клетки, като ядрата са разположени в периферията на клетките, под клетъчната мембрана. При наблюдение с микроскоп на напречнонабраздената мускулна тъкан клетките имат тъмни и светли ивици, което се дължи на миофибрилите, откъдето е получила и името си. Тези мускулни влакна изграждат скелетните мускули и извършват бързи и мощни съкращения с кратък период на почивка, затова се изморяват лесно. Съкращават се волево под действието на импулси, идващи от кората на главния мозък. Заема 40% от масата на тялото.
2. Гладка мускулна тъкан - изградена е от вретеновидни клетки с едно ядро, разположено в центъра. Миофибрилите трудно се различават с микроскоп, затова и е наречена така. Извършва бавни ритмични съкращения без признаци на умора и за разлика от напречнонабраздената, се контролира от вегетативната нервна система. Изгражда стените на храносмилателната, отделителната, дихателната система и на кръвоносните съдове.
3. Сърдечна мускулна тъкан-изградена е от клетки, които в краищата си се разклоняват. Клетките ѝ се свързват чрез междуклетъчни дискове. Извършва бързи и ритмични съкращения с дълъг период на почивка, затова и не се изморява. За нея е характерно свойството автоматия - способността да генерира импулси без въздействие отвън, но се влияе и от вегетативната нервна система. Изгражда само сърцето.

Видове мускулна тъкан

• Скелетна - образувана от влакна, които погледнати под микроскоп изглеждат напречнонабраздени. Изгражда мускулите на туловището, крайниците и главата. Чрез съкращението ѝ се осъществява предвижването на тялото в пространството. Съкращенията на напречнонабраздената мускулна тъкан са волеви - настъпват по желание на човека.
• Гладка - състои се от къси, гладки влакна, които не са напречнонабраздени а гладки, погледнати през микроскоп. Изгражда кухите вътрешни органи- стомах, черва, кръвоносни съдове и др. От съкращението ѝ зависят жизненоважни процеси като дишането, кръвообращението и храносмилането. Съкращението на гладката мускулна тъкан е неволево - Не се извършва по желанието на човека.
• Сърдечна -образувана е от влакна, които са по-къси от тези,които образуват скелетната мускулна тъкан и погледнати под микроскоп те изглеждат напречнонабраздени. Между клетките има специални дискове,по които се предава сигнала за съкращение.Сърдечната мускулна тъкан изгражда мускулита на сърцето.Съкращенията са жизнено важни за човека и са неволеви.

Мускулна система

Състои се от 640 мускула.

Нервната тъкан е изградена е от клетки, които приемат, провеждат, съхраняват и предават информация за дразнители от външната и вътрешната среда. Тя притежава свойството възбудимост и проводимост. Осъществява координацията на множество процеси в организма, в това число и мускулното съкращение.

Тя е най-високо диференцираната тъкан в човешкия организъм, която регулира и обединява функциите на останалите тъкани и органи. Нервната тъкан изгражда органите на централната нервна система и органите на периферната нервна система (нерви и нервните възли). Основната функионална единица на нервната система се нарича неврон. Освен от неврони нервната тъкан е изградена от невроглия или още наречени глиални клетки.

Проводимост на нервните клетки

При възбуждането на невроните в клетъчната им мембрана възникват нервни импулси, които се възпроизвеждат като електричен ток. Невроните са свързани помежду си във вериги. Под влияние на външни и вътрешни дразнители, възникват нервни импулси в рецепторните клетки, които са специализирани, силно изменени неврони. Тези импулси се провеждат по невронни вериги от неврон на неврон до мускули и жлези. В резултат се извършва мускулно съкращение или се отделят секрети.

Устройство на нервна клетка

Устройство на неврон.

Всеки неврон е изграден от тяло и израстъци. В тялото се съдържат ядрото и цитоплазмата. Един от израстъците е много по дълъг от останалите и се нарича аксон. Дължината на някои аксони надхвърля един метър. Аксонът образува разклонения, които завършват с многобройни крайни окончания. Чрез тях се осъществява предаването на нервния импулс.

Останалите израстъци са къси и дървовидно разклонени и се наричат дендрити. Чрез тях невронът приема нервни импулси.

Нервни синапси

Предаването на нервните импулси от неврон на неврон, а също така от неврон на мускулна или жлезиста клетка, се извършва с помощта на синапси.

Синапсите се образуват от участъци на клетъчните мембрани на двете клетки, в места, където те почти се допират. Между двете мембрани има тясно пространство, в което се отделя вещество. Чрез което се предава нервният импулс на друга клетка като я възбужда.

По своята природа дразнителите могат да бъдат светлинни, звукови, механични, химични. За да предизвикат възбуждане те трябва да действат с достатъчна сила.

По дължината си аксонът е обвит с така наречената миелинова обвивка. Тя служи като изолатор. Миелиновата обвивка придава на аксоните бял цвят и на нея се дължи голямата скорост, с която се предава нервният импулс - 120 m/s. Тялото на невроните и дендритите нямат миелинова обвивка.

Телата на невроните са разположени в главния и гръбначния мозък. Те са групирани в участъци, които изглеждат сиви на цвят и се наричат сиво мозъчно вещество. В други участъци са групирани аксоните на нервните клетки, които образуват бялото мозъчно вещество.

Клетките на невроглията са разположени около невроните. Някои от тях участват в обмяната на веществата между невроните и кръвта, други образуват миелиновата обвивка на аксоните. Трети унищожават мъртвите неврони и имат защитна функция.

Нервната тъкан позволява на организма да се ориентира в средата, т.е. да почувства нейните промени и да реагира на тях по най-подходящ начин.

Класификация на невроните

На база на структурата си невроните могат да бъдат класифицирани на три типа:

• Униполярни неврони — това са сензорни неврони, които имат само един израстък разделящ се на две (аксон и денрит).
• Мултиполярни неврони — това са моторни неврони, които притежават множество израстъци (един аксон и множество дендрити).
• Биполярни неврони — тава са сферични клетки с един аксон в единия край и дендрит в другия. Такива неврони могат да бъдат открити в светлочувствителната ретина на окото.